Да бягаш като дявол от тамян от нещо, не винаги се оказва добър вариант. Разбира се, всеки открива своя начин да се чувства добре, но понякога е много увличащо да четеш, да слушаш, да търсиш съвети. Питайки другите дали порцията ти е добро количество, дали въглехидратите ти са много, дали нещо е правилно е твърде относително и може само да те дърпа към омагьосания кръг на спазване на режими, защото “някой поддържа добра форма, правейки това”. В крайна сметка наистина единственото важно е да слушаме тялото, а не ума си. Гладът си има причина. Липсата на енергия си има причина. Нуждата от определени макронутриенти си има причина. Тялото е твърде интелигентно, за да го лъжем и мамим, защото според нечии стандарти не изглеждаме добре.
Да бягаш от въглехидратите е лесно, но да успееш да победиш ума си, за да излекуваш тялото си е трудно. Трудно е да виждаш, че толкова си се завъртял в омагьосания кръг, че е време да излезеш. Е, четвъртък ме предизвика. Овесени палачинки с банани и шоколад. За 10-12 палачинки (даже дойдоха много за 3ма души) – 3-4 яйца (зависи от размера), блендирани овесени ядки до брашно (около 100гр на око до добра гъстота) и ядково мляко/вода около 300-400мл. Общо взето стандартна палачинкова смес. Гарнирани с банан и “шоколад” от сусамов тахан и какао (бих сложила лешников тахан!)
Не позволявайте на ума да ви отведе в грешна посока…вярвайте повече на тялото и интуицията си 🙂
