Ресторанти и храна във Флоренция

След като ви разказах за основните забележителности във Флоренция, нямам търпение и да ви разкажа за любимите ми ресторанти там. Прекарах във Флоренция 8 месеца и обожавам града.

All’antico vinaio и е най-култовото място за сандвичи. Намира се на 3 минути от галерия Uffizi. Опашката често се вие по цялата улица, но всъщност се движи бързо. Точно защото има страшно големи опашки, има три малки магазинчета за сандвичи – напълно еднакви и супер автентични (от 1991г). На входа има списък с 5те най-продавани сандвича. Всичко обаче е само на италиански. И всички съдържаха различни видове месо – прошуто кото, крудо, салами и т.н.  (не им знам италианските имена)

Влизаш вътре, казваш името на сандвича (сигурно има много други, които можеш да си поръчаш или да избереш), един италианец започва да реже хляба (големи парчета хляб), намазва го, извиква силно името на месото, друг му го подава и той сглобява сандвича. За секунди наистина. После плащаш 5 евро на касата и излизаш.

Аз пробвах Dante – Capocollo (месото), Stracchino (сиренето), Crema di Tartufo (трюфел), Rucola (рукола). А, майка ми си поръча Summer – тосканско прошуто, моцарела, пресни домати, зехтин, сол и босилек. Хлябът е уникален – хрупкав отвън, а мек отвътре, поръсен със зехтин и сол. Това определено е едно от местата, където бих завела бъдещите си гости, защото е супер колоритно. И вкусно!

Прегладнели седнахме на земята като всички останали и си изядохме сандвичите, които бяха огромна порция. После разбрахме, че всъщност е забранено да се сяда по земята, тъй като мястото е набрало популярност заради Trip Advisor и изведнъж тълпи хора са започнали да го посещават.

simBIOsi е любимото ми място за пица! Заведението използва био продукти и е разделено на две части (с два отделни входа) – за пица и за други италиански неща (паста и т.н.) Използват микс от пълнозърнести брашна (камут, спелта и т.н) и квас! Йес! Имат отворена кухня, където може да видиш как приготвят пицата и как после я пекат в огромна пещ. Опитвала съм повечето им пици, а те често сменят и менюто.

Маргарита ми е любимата класика. Тестото е уникално. Плътно, наситен вкус, квасът се усеща .. защото е някак жилав и дъвчащ се. Коричката е по-дебела, а самият блат супер тънък и със супер много разтопена моцарела отгоре 🙂

Mangia Pizza е мноого любимо мое място, където може да опитате интересна и малко по-различна пица. Пиците са типично тоскански и се наричат чабати, тъй като са супер тънки и хрупкави (освен това са продълговати). Тази с горгонзола и круша е уникално вкусна. Мястото е малко, но е от изключително вкусно и колоритно.

Gusta Pizza е едно от най-известните места за пица в града. Често има опашки, но може да поръчате и онлайн – много ниски цени, а перфектен вкус.

Gustarium е място, където продават пица на килограм. Тоест казваш колко искаш, теглят ти я и плащат. Най-важното обаче е, че също използват пълнозърнесто брашно и квас за тестото. Топингите са различни. Ако отидете по-късно (в 14:30ч като мен) шансът да има нещо останало е почти никакъв. Първия път опитах пица с пушена сьомга, моцарела и рукола + моркови и разбира се, щедро полята със зехтин след като я стоплиха (тук зехтинът наистина е на голяма почит). Режат пицата с ножица и след това я теглят – плаща се на грамаж. Коричката е уникално хрупкава, а отвътре мека и безумно вкусна! Определено препоръчвам мястото много! Наистина голямо количество пица би излязло много скъпо, но пък си струва 🙂 Ето как изглежда и когато е пълно с пици.

Osteria Santo Spirito. За това заведение бях чувала, беше в to do листа ми и ми го бяха препоръчали състуденти. Определено си заслужаваше. Намира се на един от популярните площади, в квартал, който е по-art и за млади хора, където често вечер има live изпълнения – Santo Spirito, от другата страна на реката. Най-най-вълнуващото нещо е, че може да си поръчаш половин порция, което е перфектно, тъй като може да опиташ повече неща.

• GNOCCHI GRATINATI AI FORMAGGI MORBIDI AL PROFUMO DI TARTUFO – ньоки с разтопени меки сирена и трюфел
• TORTELLACCI FATTI A MANO CON CREMA DI NOCI – тортелачи с орехов сос
• CONIGLIO ALLA CACCIATORA – заек по ловджийски
• TRIPPA ALLA FIORENTINA – шкембе по флорентински

Храната е абсолютно уникална – по-вкусни ньоки не бяхме опитвали. Това на снимките са половин порции, така че не рискувайте да си поръчате пълния размер :))

В последствие отидохме втори път, за да обядваме пак с ньоки и пробвахме и прословутата супа ribolita. Самото име означава, че е варена/приготвена два пъти или по-точно претоплена. Приготвя се бистра супа, която на следващия ден се стопля и се добавя хляб. За нашите разбирания си е чиста яхния, а не супа, защото е супер гъста. Има всякакви зеленчуци вътре, включително и боб. На мен доста ми хареса, защото имаше и спанак и общо взето беше като зимна вкусна храна.

Trattoria Za Za е изключително популярен ресторант, за който в началото бях леко скептична, защото се намира на супер централно място и е огромен – тоест типично туристическо място. От 1977 година е. Настаниха ни вътре и мога да кажа, че обстановката беше чудесна, наистина. Въпреки че заведението е огромно, някак си имахме късмет да сме на малка маса. Разбира се, поръчахме виното веднага. Донесоха ни и хляб.

• Типичният тоскански хляб е без сол. “Разказва се, че тосканските хлебари пропускали солта в хляба, защото в миналото за нея трябвало да се плаща висок данък. Изглежда, че тази традиция се е запазила и досега, когато вече солта не е толкова скъпа, а обяснението, че безсолният хляб в Тоскана е вкусен е комбинираното му със силните вкусове на продуктите и ястията, приготвяни в тази област на Италия”.Факт е, че във всички заведения ни сервираха хляб, за който аз все възкликвах, че е стар и гаден, докато не осъзнах, че това е така известният безсолен тоскански хляб и всъщност не е стар или гаден, а просто нетипичен за нас.
• Менюто им беше наистина огромно и трудно избрахме, но в крайна сметка взехме четири неща, с идеята да си ги делим и да опитаме повече. Порциите обаче бяха огромни и много трудно се справихме с тях.
• Октопод с варени картофи и Артишок с пармезан, трюфел и винегред бяха нещо като предястията, които сами по себе си бяха достатъчни да се нахраним. Октоподът беше абсолютно невероятен. Артишокът също – леко твърд, но толкова добре комбиниращ се с пармезана и трюфелите..уникално наистина! Артишокът е много разпространен зеленчук в цяла Италия. Също са и цветовете от тиквичка, които панират и пържат, но тях не ги опитахме този път.
• Ризото с шафран, гъби, скариди и трюфели и Лаврак с трюфелов сос и печени зеленчуци бяха основните. Италианското ризото си е изкуство. В България някак разваряваме ориза доста, а тук е хем сварен, хем леко хрупкав. Шафрановият сос беше уникален също, а скаридите – отново леко хрупкави. За рибата няма какво да коментирам – перфектна. Зеленчуците включваха и картофи, тиквички, пипер, гъби, маслини ..изобщо доста видове и бяха по-скоро задушени със зехтин, отколкото печени на грил. Трюфеловият сос – уникален отново. Слюнкоотделям само описвайки храната.
• Десерти: ябълков тарт със сос | пудинг от маскарпоне – нещо като яйчен крем според мен | пана кота (която беше написана като custard в менюто) * също пишеше, че е най-добрата в света. Това бяха невероятни десерти! Пана кота-та беше безумно вкусна, а ябълковият тарт топъл и топящ се. Пудингът също беше много хубав и като кремче, но определено пана кота-та спечели всички овации.

Определено препоръчвам Za Za – чакахме доста дълго, но си струваше. Цените също са доста високи, но определено е добър избор за ресторант, ако искате да се поглезите.

AUDITORE RISTORANTE BRACERIA беше мястото, където опитахме най-култовото ястие за града. Стекът по флорентински (bistecca all fiorentina) е легендарен за тосканската кухня и особено за Флоренция. Използва се Т-bone стек от специална порода говеда, наречена Кианина. Дебелината обикновено е 3-4см, а количеството често е над 1кг. Тъй като тосканската кухня е известна като бедна, месото се овкусява само със сол и пипер, а накрая често се полива с малко зехтин. В средата остава почти суров. Разбира се, в заведението питат как го искате приготвен. Този на снимката е rare, което може би се оказа грешка, защото беше твърде суров, бих препоръчала medium 🙂 Сервират го доста атрактивно – с кокалът нагоре.

Следете промоциите в Trip Advisor, защото често пускат отстъпки за това заведение.

Fishing Lab е страхотно заведение за морска храна. Има и “подземен” етаж със супер приятен интериор. В менюто присъстват не само по-гурме опции, но и “стрийт фууд” като fish and chips и панирани неща. Ние заложихме на стриди (майка ми ги обожава) и два тартата – риба тон и риба меч за предястие. Взехме също и октопод, върху брускета (по-скоро филийка хляб), който беше много вкусен. И за основно – филе риба меч, която беше увита в бамбук с пресни картофки и моето филе риба тон, поставено върху полента със спанак и фъстъци. Имаха и голям набор от десерти като тирамису, шоколадови и плодови торти и т.н.

Като цяло преживяването ми там много ми хареса, обстановката и храната бяха прекрасни, а цените напълно нормални. Напоследък съм голям фен на тартари и всякакви рибни неща (както и на орз, суши и всичко в този стил). Риба меч не бях яла преди, но това филе също беше уникално, защото имаше опушен вкус. Направо ммм!

Simbiosi – вече сте чели за това заведение, но този път разказвам за другата част с италианска храна, а не пица. Интериорът е супер впечатляващ – доста industrial и от популярния напоследък – с отворена кухня, бетонни стени, vintage стил. Поръчахме си общо предястие и 3 ястия. Разбира се, и бутилка вино. Всичко в заведението е био и с хубаво качество, но за доста голяма моя изненада не е никак скъпо. Дори пиците им – използвам Маргарита винаги за сравнение, която там е 6,50,  в някои централни заведения достига 7,50-8 евро.

Поръчахме си мус от козе сирене с кули от круша и бишкота; парпаделе с трюфел и сирене фонтина, лазанета с тиква и гъби; глиган с артишок и лешници. За мен беше пастата, която беше страшно вкусна – твърда както си му е редът и с много аромати. Лазанетата на майка ми беше доста странна – не бих си я поръчала втори път. Не че беше лоша, но по-скоро странна. Сосът определено беше от тиква и тя имаше малко нетипичен за лазаня аромат. Глиганът беше сочен, а отдолу имаше пюре от артишок.

Решихме да опитаме и десертите…защото майка ми отдавна си мечтаеше за тирамису. Оказа се обаче, че ресторантът е твърде fancy и десертите бяха по-скоро “гурме”. Поръчахме 3 – чийзкейк с маракуя, който представляваше нещо като крем/мус, но беше много вкусен, дори не беше сладък. Шоколадов ганаш, който представляваше нещо като шоколадова сфера със страшно плътен вкус, но много вкусен и различни “украси” отстрани, включително и лилав картоф. И прословутото тирамису, което беше по-скоро няколко бишкоти с украса крем. Чакахме около 30-40 минути за десртите и аз предполагам, че може би нямаха в наличност и ги правиха на момента, защото бишкотите на тирамисуто бяха твърди и не достатъчно напоени в кафе/ликьор, тоест аз подозирам, че може би сме чакали толкова, защото са го направили на момента. Но в крайна сметка не беше хубаво, защото бишкотите хрупаха и цялостният вид/вкус не беше като на класическо тирамису, което е по-скоро кремообразно (не като торта както в България)

Manzo се намира точно до simBIOsi и дори подозирам, че имат нещо общо, тъй като много си приличат по интериор. Заведението е супер малко – около 25 места и много симпатично. Открихме в TripAdvisor, че можеш да си правиш резервации и често, ако отидеш по-късно, има големи промоции. Ние отидохме в 22 часа и имахме 50% намаление. Заведението е главно за бургери, тартари и месо и то е етически огледано и приготвено. На снимката виждате селекцията от тартари

• Tartare di Manzo – каперси, аншоа, жълтък
• Chianina Tartare – трюфел, сирене бурата, хлебни трохи
• Angus Tartare – мащерка, маслинова паста, сирене пекорино

Бургер Angus – спанак, гъби и майонеза с лайм (която беше сервирана отстрани, а не в самия бургер) с medium изпечено кюфтенце. В заведението използват главно два вида телешко месо – от сорт Кианина, който е италиански и сорт Ангъс, който е шотландски. Определено препоръчвам заведението и ако не сте много гладни, следете промоциите в TripAdvisor :))

ITALIAN TAPAS. Може би едно от най-интересните (или по-скоро нетипични) места, на които бяхаме беше италиански тапас ресторант. Менюто им не е голямо и всеки тапас е по 2 броя. Цените варират между 4,5 – 7,5 евро (спрямо това дали има месо вътре). Ние поръчахме 5 неща, които въпреки че бяха малки, бяха достатъчно засищащи:

• октопод върху картофено канапе
• гнуди с рикота, пресен спанак и сос от скариди (гнудите са нещо като ньоки, но направени с рикота вместо с картоф) /идва от италианската дума nudi – гол; защото са нещо като голи равиоли – плънката на равиолите/
• ньоки със сърцевина от сирене пекорино
• хляб от тиква с крема сирене и кестени
• телешки тартар с горчица и карамелизиран лук

Тъй като храната свърши бързо, а на нас ни се пиеше вино, си поръчахме и комбинираното плато сирена – прясно тосканско пекорино; пекорино с подправки; страчитела от Андрия; козе сирене; синьо сирене и специалното им сирене с 3 вида мляко, което беше уникално!

La Ménagère е най-най-любимото ми кафе, което е и ресторант…и прекрасно място за пиене на вино ииии изобщо любимо, любимо място! Намира се близо до Дуомото (на тази уличка са и Simbiosi и Manzo). Там съм яла прекрасна морковена торта, пила съм страхотно вино (дават комплимент маслини и чипс). Има различни опции за закуски също така като палачинки и авокадо тост.

Rinascente – това е търговски център, който се намира на площада на републиката. На последния етаж има малко кафе, което има невероятна гледка към Дуомо-то и самия площад. Често има опашка и записвания, за да седнеш, а кафето е 3 евро, но си струва! Минава се през самия магазин с асансьора до последния етаж.

Маркетите са едно от любимите ми места в европейските градове. Вече съм разказвала за Рим, Барселона и Мадрид. Пазарът във Флоренция прилича на този в Рим – същата “марка” или по-скоро същите дизайнери и карта. Първият етаж е истински пазар – пресни плодове, зеленчуци, риба, месо, много сирена и прошуто. Вторият етаж обаче е кулинарният рай. Всъщност е доста “изискано” – има по 1 заведение за всеки вид храна – едно за морски неща, едно за паста и т.н. Може да намерите всичко и няма как да останете гладни. Пиците са невероятно вкусни, има чудесно суши и изобщо всичко, за което се сетите наистина. Сравнително скъпо е, но пък е интересно преживяване. В средата има маси + идват сервитьори, за да вземат поръчка за напитки.

Gelateria Edoardo. След сандвичите, другото задължително за Флоренция е джелатото 🙂 Имам си нов фаворит, а именно Eduardo. За втори път ходя там и мисля, че ми е любимото място. Правят био джелато с органични съставки и си пекат там фунийките 🙂 Вече съм опитвала доста вкусове (изброени отдолу), но пък те постоянно ги сменят, което е още по-вълнуващо. Бяха мноого вкусни! Канелата ме изненада най-много, защото беше нещо, което не бях очаквала да ми хареса като сладолед. Бялото вино се усещаше много, медът беше доста деликатен, а джендуята шоколадова и вкусна, разбира се. Изобщо бяха абсолютно страхотни. Фунийките пекат на място и са супер хрупкави и вкусни. Единственият минус е, че не се плаща с карта.

• пресни яйца с бяло вино
• джандуя – шоколад и лешник
• мед и лавандула
• канела
• страчитела
• шамфастък

Sbrino е другата ми най-любима джелатерия. Продавачите са супер симпатични и носят шапчици, а отвън има лампички и много растения. Разбира се, джелатото стои в канти, знаете, че това е истинското и качествено джелато, нали? А, не огромните купчини сладолед, отрупани с плодове, които никога не се разтапят. Опитах солен карамел (има нещо в него, което винаги ме кара да го опитвам), лешник и млечен шоколад с бял шоколад и шам фъстък

Още джелатерии, които препоръчвам и са популярни:

• Gelateria La Sorbettiera
• Gelateria Della Passera
• Gelateria dei Neri 
• My Sugar

В Италия е много известно да посещаваш Аperitivo – бюфет – алкохолна напитка + храна – и то само за 10 евро. Посещавала съм този – Soul Kitchen. Пих чаша бяло вино, а храната беше на истински бюфет и въпреки че на пръв поглед не изглеждаше много – постоянно носеха нови неща и то нови и имаше за всекиго по нещо. Зеленчуци, риболита, баница със спанак, фритата, телешко, спагети, равиоли, полента, кус-кус, лучени кръгчета и така нататък. Десертът беше шоколадово брауни.

Препоръчвам ви 2 суши бюфета, в които съм ходила – Song Ji и Tosukana. Единият е на цена 12.90 евро (за обяд // за вечеря е по-скъпо) неограничено количество, но не от бюфет, а се поръчва от меню. Най-много ми хареса това, че имаше не само суши, а и другите неща като dumplings, хлебчета, скариди и т.н. Опитахме различни видове суши, което разбира се, беше супер. Взех си и dumpling – този път в правилната бамбукова купа. Но най-много ме впечатли bao bun – хлебче на пара. Безкрайно леко, въздушно, пухкаво, но все пак много вкусно. Имаха различни опции за пълнежа – свинско, телешко, скарида, обвита в кадаиф или патладжан. На снимката виждате телешкото. Десертът беше нещо много странно, а именно mochi с червен боб. Mochi се прави от оризово брашно/нишесте с пудра захар – лепкаво и доста плътно е, а пълнежът от червен боб беше много, ама много изненадваща добавка.

Tijuana е известен мексикански ресторант с две локации в града. Имах по-скоро негативни очаквания – винаги съм си представяла тако-то като нещо твърдо, хрупкаво и мазно (оказа се, че това е taco shell). Очаквах много сосове, лютиво и като цяло по-скоро junk храна. Реших обаче, че няма много да го мисля и ще експериментирам. В крайна сметка 3 от нас си поръчаха тако, а едната бурито. Оказа се, че в ресторанта си приготвят сами начос-а и тако-то и че тако всъщност са меки царевични питчици, които са супер тънки и с много деликатен вкус. Такото, което си поръчахме представляваше 3 от тези питчици с месо, авокадо, салата, салса и т.н. с гарнитура черен боб,  ориз с царевица и печени картофи и лайм. Всеки избра различно – с телешко, пилешко и нещо много типично, което мексиканката каза, че трудно се намира някъде извън Мексико – месо в специална марината (последното от списъка – sinaloa – пилешко с чоризо). Взехме и общ начос с три топинга – гуакамоле, халапеньос и пилешко. Всички опитаха халапеньос и казаха “ооо, какви хубави пиперки” и отговориха на моето запитване, че изобщо не е люто…..но, след като го опитах, се наложи да изпия 2 чаши вода и ми казаха, че цялата съм почервеняла..така че за мен определено си беше люто.

Koto ramen също има няколко локации и е ресторант за рамен. Избрах си зеленчуков и съставките бяха – зеленчуков бульон, водорасли kombu, шио (сол), тофу, спанак, маринова яйце, целина, кълнове и гъби шийтаке. Като цяло ми хареса и беше доста вкусно, но леко безсолно. Аз добавих и малко лютив сос към него. Другите момичета, които бяха яли и другаде, казаха, че не много добър точно този рамен и че му липсва вкус и е твърде рядък. Въпреки това вътре имаше огромни количества зеленчуци и спанак и беше страшно засищащо. Така че на мен ми хареса и ще опитам отново, за да мога да сравня. Но е нещо, което бих повторила с удоволствие.

Имам и две любими пекарни в града, въпреки че навсякъде мирише уникално вкусно и ароматно, така че няма да сбъркате, където и да влезете :))

S forno е прекрасна малка пекарна, където има не само сладки неща, но и сандвичи и кишове. Купих си две неща, защото не можах да реша – Marzipane – marzipan + pane = марципанов кекс и scendiletto, което представляваше тънки кори с яйчен крем. Мноооого вкусно! Марципановият “хляб” беше супер хубав и плътен, с много наситен аромат на бадеми, аз обожавам марципан. А scendiletto се прави с мляко, сметана, жълтъци, захар, ванилия и т.н. Ето рецепта. Нямам търпение пак да отида в тази пекарна :))

C Bio е комбинация от био магазин и пекарна. Повечето неща са написани и на английски. Всички хлябове са с квас и с брашно, смелено на каменна мелница. Взех си пълнозърнест с квас и багета с куркума и нар.