Откакто имам доста свободно време и живея сама, пак имам желание да готвя и да разнообразявам закуската, което е много важно. Често потъвам в „лесния“ кръговрат, а именно избирайки лесното и сигурното и закусвайки едно и също (сега това са яйцата с оризовки, а преди година бяха банановите палачинки). Напоследък се опитвам и да размилявам над действията и мислите си, не знам точно кое е ретроградно в момента, но съм на вълна промяна и желание за един наистина пълноценен живот. Та каква е причината за това? Зоната на комфорт и сигурността. Въпроси като „ама дали ще ме засити добре?“, „ама ще отнеме повече време“, „е, няма нужда сега от такива неща“ и т.н. и т.н. са само част от често нахлуващите мисли.
Една от първите стъпки, когато искаме да променим някакъв начин на мислене и дейност е „opposite actions“, а именно да правим точно обратното. Така беше и със сладоледа вчера (ако сте гледали в story) – всичко рационално казваше, че не се яде сладолед в 12 часа и че изобщо няма нужда от сладолед. Нали знаете – когато умът иска да си намери оправдание, винаги, ама винаги може. Точно тогава идва рационалността и opposite actions – правим точно обратното. После идва следващата стъпка, а именно да не позволяваме на anxiety-то (или така нареченото вътрешно безпокойство) да ни обвземе. Много е интересно, че действието ни няма такова значение, колкото реакцията ни към него. Всичко може да се превърне в негативно или позитивно, в зависимост каква емоция му придадем. Ако се чувстваме виновни, то мозъкът смята, че правим нещо грешно/вредно/лошо и следващия път автоматично реагира така към същото действие и нахлуват лошите мисли. Създават се невронни връзки – така работи човешкият мозък. Не винаги мисли рационално и логично, а първо инстиктивно изважда вече създадени логични връзки от предишни събития. Следвателно ако сте яли пица и това ви е накарало да се чувства много зле, вредно, грешно и т.н., то тази връзка се е “записала” в мозъка и всеки път, когато помислите за пица, извиква в съзанието ви, че е “зле, вредно, грешно”. Така че е много важно да променим тези невронни връзки и да създадем позитивно отношение към всичко в живота си.
Точно заради това не обичаме някои храни от детството – защото имаме лоши спомени как са ни карали да ги ядем в детската градина например. Това никак не важи само за храната, а за всичко, което правим в живота си 🙂
4 коментара
Пробвах рецептата, само че със стевия на кристали и безлактозно прясно мляко. Станаха сууууупер, Много вкусно! Благодаря за рецептата 🙂
Ооо много добре звучи! Много се радвам, че са станали добре 🙂
Яйцето с какво може да се замени?
Хмм, може да може да се запекат и без него, но по-скоро не бих го заменяла