Да приемаш тялото си. Каквото е. Както е. Да му вярваш. Да му даваш. Да си мил. Не е никак лесно. Звучи просто, нали… и когато всичко е наред, искаш да го правиш. И се опитваш.
После идват другите дни. Дните на подуване, на дискомфорт, на лошо настроение, на bad body image, на пъпки по лицето .. тогава никак не ти е до обичане.
Но точно това е ключовият момент. Момента на осъзнаване, на промяната, на приемането. Да разбираш, че не е нужно всеки ден да е „перфектен“. А и не може … а и няма такова понятие….толкова е абстрактно.
Казвам ви го точно от тези няколко такива дни. Дните на неразбиране, защо не се чувстваш добре в тялото си .. ама защо ми е подут коремът? Ама защо не се чувствам ок? Може би е някоя храна?
Да, може би е. Но това изисква търпение. И внимание. И любов. Не бързи решения, не диети, не стоене гладен. А просто търпение. И наблюдение. Да видиш и усетиш как се чувства тялото ти.
А може би е просто липса на сън? Стрес? ПМС? Промяна във времето?
… и нужда на търпение.
Към себе си.
Към тялото си.
Любов.
