8. Комфорт. Днес темата е комфорт. В студеното време първата ни асоциация обикновено е нещо топло, нещо уютно и нещо приятно. Днес искам да сме малко по-абстрактни и да си говорим за зоната на комфорт и излизането от нея. Един от известните цитати по темата е „Зоната на комфорт е най-великият враг на креативността“.
От психологическа гледна точка това е състоянието, където имаме най-ниски нива на страх и стрес. Тоест грубо казано – живеем си в един балон, където сме свикнали със собствената си рутина, не извършваме действия, които по някакъв начин ни натоварват, чувстваме се щастливи или поне така си мислим и сме до болка запознати с всичко, което правим. Зоната на комфорт обаче ни ограничава – човек все по-рядко става отворен към предизвикателства и нови преживявания, обвзема го чувство на летаргия и рядко изпитва силни емоции или адреналин. Зоната на комфорт в моето съзнание е пътя към апатията. Всичко става толкова познато, еднообразно и човек спира да се развива, просто защото вече е задобрял в това, което прави.
Казват, че животът започва там, където свършва зоната на комфорт. Илюзорното чувства за сигурност. Защото в крайна сметка това е един фалшив комфорт, тъй като не знаем какво се крие зад ъгъла и дали всъщност няма да сме много по-щастливи и удовлетворени там?
Излизането от зоната на комфорт не включва грандиозни промени като това да се татуираш целия или днес да си събереш багажа и да заминеш – включва дори малки стъпки и събития като да минеш по различен маршрут. Включва неща, които те предизвикват, карат те да изпиташ тръпка и емоция. Включва дори да отидеш на онзи курс по йога, който отлагаш от година.
За да излезем от зоната на комфорт, трябва да познаваме страховете си и себе си. Да се предизвикваме, но не да се стресираме с всяко действие. Днес ви напомням да направите онова нещо, което толкова дълго отлагате и за което все си намирате оправдание ;)
А, в не толкова абстрактен план … в днешния така студен варненски ден, моят комфорт е тази тиквена торта. Тази тиквена „торта“ или по-скоро много влажен кейк трябваше да е съвсем различна и да е много, много пухкава и с няколко блата.
Забърквайки обаче сместа, се оказа, че нямаме абсолютно никакво брашно (визирам лимец или бяло), а само остатъци в 3-4 пакета, съответно смесих кокосово, нахутено, овесено и малко лимец, което доведе до тази супер влажна и мокра текстура, тъй като идеята ми беше това да е количество за 2 блата, но безглутеновите брашна поемат много течностно пък все пак вкусна. Блатът съдържа:
– част от Healthylicious Challenge –
