Тези сурови пастички са невероятни! Ако сте фенове на тирамису, не пропускайте да видите рецептата за класическо тирамису, както и за неговия веган вариант. Днес ви представям любимата комбинация от кафе, ром и наситен плътен крем със завършек от ароматно какао във вариант сурови пастички. Успешно могат да се направят и като торта, а защо не и сладоледена!
Първо ще ви разкажа нещо …
Защо се записах да уча nutritional therapy? Защо е важно да откриеш нещо, в което да „гориш“? Защо е важно да си .. щастлив?
… защото и аз бях от хората, които не намираха смисъл в живота. Бях станала безкрайно апатична. Помня ясно един ден, когато се чудех дали е по-смислено да станеш наркоман или да се самоубиеш? Силни думи, нали? Намирам кураж някъде в себе си да говоря за това и да го заявявам, заставайки зад името си, защото вярвам в каузата. Вярвам, че трябва да говорим и няма да спра да го пиша и повтарям. Вярвам, че когато споделяме, ставаме по-силни. Вярвам в силата на мисълта, на вярата, на подкрепата, на любовта … а, дори и на храната.
Храна за мен беше враг. В поне едни 5 години от съзнателния ми живот тя беше най-големият ми враг. И правеше всичко по-лошо. Без нея нямах сила и постоянно ми беше лошо. С нея не изпитвах добро настроение, а само вина. Една голяма вина. Едно голямо неудовлетворение, една истинска неприязън. Към живота. И към себе си.
С времето промених себе си. Промених тези си разбирания. И направих храната приятел. Осъзнах, че тя не е враг. Напротив – тя е най-големият лечител, най-голямата сила и нещо, което може да прави чудеса. Така се влюбих в готвенето. В снимането. В създаването.
Но с времето разбрах, че ме бива и за други неща. И че трябва да се посветя на тези неща. А, именно да помагам. Не само на себе си, но и на другите. Ако споделяйки и говорейки, мога да са полезна дори само на един човек, то всичко има смисъл. Преди време си говорих с момиче, което го е страх да пие вода и е убедена, че пиейки вода надебелява и качва килограми. Звучи страшно, нали?
Звучи безпомощно, звучи объркано, звучи изгубено. Да имам някакъв глас и платформа за споделяне, говорене и „изява“ е не просто „нещо готино“, а е отговорност. Отговорност с всяка дума. Защото за мен е изключително важно да не говоря глупости, защото никога не знаем как едно изречение може да промени целия живот на човек. Как едно „вредно е да ядеш след 18ч“ може да преобърне психиката на някого. Как „картофите са вредни“ реално може да навреди много повече от самите картофи. Разбирате ме, нали?
Отговорността да говориш, пишеш и помагаш е голяма. Започнах поста със „защо се записах да уча за хранителен терапевт“? Защото животът е учене – последните 6 години все уча нещо и някак беше естествено да го продължа. Защото винаги съм била изключително любопитна към храната и защото искам да знам повече. За да помагам на себе си, на близките си и на хората, с които ме среща животът.
Заради това създадох и пътеводителя – защото всички тръгваме отнякъде. И подкрепяйки се по пътя, стигаме далеч.
И заради това ви благодаря – че сте с мен в това приключение, в този път, по който аз съм тръгнала и вярвам, че заедно вървим към една по-добра версия на себе си. Защото аз искам да помагам, но искам и да научавам. И всеки един от вас тук ме учи на нещо. Обожавам да си комуникираме и да си пишем, и ви благодаря за всяка мила дума.
Та това е просто напомняне, ако някога искате да споделите нещо или просто да бъдете изслушани, да ми пишете. И аз ще съм тук, без гръмки съвети или думи, а просто с подкрепа. Подкрепата, от която всички имаме нужда понякога.
И най-вече напомняне към себе си: да търсите и правите това, в което горите ❤️
Видяхте ли ПЪТЕВОДИТЕЛЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ПАЗАРУВАНЕ?
