Уикендът дойде много бързо (ама никак не е шега, че времето минава бързо, когато си щастлив). В събота сутрин осъзнахме, че имаме цели 2 свободни дни, времето е прекрасно и определено си струва да попътуваме. Може би вече сте чели за приключенията ми до Сиена и Лука, така че аз бях човекът, който държеше да отидем някъде. След кратко проучване в Google, блогове и т.н., след половин час вече имахме билети за влака и заминавахме след няколко часа. Имахме няколко спирки, преди да достигнем крайната цел в неделя.
Започнахме с Пиза и едночасовия ни път с влак до там. Била съм в Пиза преди 8 години и спомените ми включват единствено много хора с вдигнати ръце във въздуха, снимайки се с кулата. Имахме около 2 часа и половина и веднага се отправихме към прословутия “религиозен комплекс”, който включва катедралата, кулата, баптисерията, два музея и гробище. От изброените само катедралата е безплатна и много исках да вляза, тъй като там се намират някои от нещата, които учих по История на изкуството в университета, но в крайна сметка не успях, защото се оказа, че все пак трябва да си вземеш билет, а на него пише час….който не ни устройваше.
Разходихме се, поснимахме се, бяхме типичните туристи, пихме кафе в Пиза и отново се отправихме към гарата. ЖП гарата се намира на такова място спрямо Кулата, че минаваш през целия град в рамките на 20 минути, така че успяхме да го разгледаме. Разбира се, очаквано, беше пълен с туристи.
Качихме се на следващия влак – към Ла Специя. Крайната ни точка беше Cinque Terre и Ла Специя е най-близкият по-голям град до началото на селцата, които посетихме в неделя. Очаквах да е “заспал” и малък град, но бях безкрайно изненадана да открия много оживен град в събота вечер, пълен не само с туристи, но и с много млади хора, отправили се към барове и дискотеки. В последствие се оказа, че даже имам роднини там. Настанихме се в леко съмнителния хотел/хостел, който си намерихме – самостоятелна стая в огромна италианска сграда в нещо като едноетажен апартамент, където имаше обща баня и кухня. Съмнителен, защото чакахме на входа, докато се появи поляк, неговорещ английски, но пък знаещ руски, който ни показа стаята, взе ни парите в кеш и си тръгна. Общо взето, ако бях сама, щях да съм доста стресирана (както беше друго момиче, настаняващо се по същото време). Излязохме прегладнели и някак не ни се искаше да сядаме на туристистическите заведения по главната улица…нямаме доверие на ресторант с меню, което е преведено на 5 езика. Пийнахме вино, хапнахме и изморени се отправихме към леглото. Другото “типично” за Италия са комарите – навсякъде са. В къщите, в хотелите…общо взето цяла нощ се борихме отново с тях, а тъкмо бяхме успели да се отървем от тях в новата квартира.
Неделя сутрин постави началото на един от най-вълнуващите и приключенски дни. Започнахме със закуска в една пекарна (намерихме я в TripAdvisor, да), където правят кроасани с пълнозърнесто брашно и квас! Йес! И още много видове десерти, печива и кроасани. Не съм вярвала, че ще закусвам с кроасан в пекарна, но то си беше прекрасно! И колкото по-малко човек обмисля дали трябва, не трябва и т.н. , толкова повече свободно място има в мозъка си, да се наслаждава на момента, живота и емоциите. Стига за храната, връщам се към приключението!
– CINQUE TERRE –
Едно от най-посещаваните места в Италия и национален парк, cinque terre, което буквално означава “петте земи” е място, обхващащо 5 малки селца – Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо ал Маре. Петте селца са на 2-3км едно от друго и са “накацали” върху скалите. ЖП линия преминава през тях, но по-вълнуващото е, че ги свързва и пешеходен маршрут. Почти до края на 19-ти век са били достъпни само по вода. За да стигнем до там, хванахме регионалния влак от Ла Специя, който пътува около 5 минути до първото село и струваше 4 евро. От там смятахме да вървим пеша и да стигнем до 5-тото, откъдето да се приберем обратно до Ла Специя. Навсякъде пишеше, че 4-те отсечки, които свързват селата са общо не повече от 10-11км и са страшно живописни. Отсечката между първото и второто село се нарича “Пътеката на любовта” – via del Amore, по която са закачени много катинари. Още качвайки се на влака, се сблъскахме с огромни тъпли от туристи, почти нямаше място да се разминеш. Направихме кратка обиколка на селцето, а после с изненада открихме, че …. пътеката на любовта всъщност е затворена заради свлачище. И то от няколко години. Затворена е и втората пътека.
Тъжни, осъзнахме, че ще имаме само две отсечки, които да извървим. Оказа се също, че има еднодневни карти за влакове за 16 евро (включващи и първия влак от Ла Специя), иначе цената на всяко возене, което обикновено трае между 3-5 минути между селата е 4 евро. Чудехме се много какъв план да си направим…в крайна сметка след много чудене, много грешни прикачвания и т.н., се озовахме в 4тото село (Вернаца ) и вървяхме пеша до 5тото (Монтеросо ал Маре). Не знам дали това е най-тежката отсечка, но за мен определено бе доста стресираща, особено в началото, когато се наложи да катерим доста баири, стълби и като цяло да се движим бързо, защото дори няма място да се разминаваш с хората.
Емоцията беше неописуема, независимо, че едвам дишах, малко мрънках и като цяло се поизморих, не бях минавала през толкова красив маршрут. През цялото време се движехме паралелно на морето, минавахме през лозови масиви, лимонови дръвчета, покрай италиански дядо, който изцеждаше портокали и продаваше сок. Много франзуци и чужденци ни поздравяваха. Прескачахме рекички, тесни стълби…изобщо доста екстремни места. След около час и половина стигнахме. В последствие видяхме табела, че е трябвало да си платим такса, за да вървим по пешеходния маршрут, но ние така и не бяхме разбрали, а и никой не ни провери никъде…
Въпреки всичко не експериментирайте да се качвате по влаковете без билети или да “надхитрите системата”, като цяло картите за 16 евро са безкрайно изгодни и може да се връщате по няколко пъти във всяко село. Един ден е достатъчен да ги разгледате. Стигайки до последното, вече бяхме толкова скапани, че просто седнахме и ядохме пица. Сега като се замисля, може би е имало нещо типично за региона, което да опитаме, но изтощението беше голямо. Поръчах си обаче местното им вино, което ми дойде малко кисело. Сервираха ми го в бутилчица, като тези, в които са продавали лимонада преди при нас.
Монтеросо ал Маре е единственото селце със собствен плаж и да, през октомври имаше доста хора, които се къпеха. Обиколихме и него и вече доста изморени, осъзнахме, че всъщност изобщо не смятаме да вървим и другия маршрут, хванахме си влака и се върнахме в Манарола, която ни впечатли най-много. След дълго лутане отново и чудейки се от къде да намерим магазин, за да си купим вино и бира и да седнем някъде, попаднахме на ресторант с Мишелин звезда и много искахме да седнем, но ни казаха, че е само за ядене, не става за пиене на напитки или ядене на десерти.
Тогава съзрязхме мястото! Мястото, на което посрещнах най-красивия залез, пиейки вино в най-добрата възможна компания. Не бих променила нищо в този момент.
Беше малко заведение на ръба на скалата, с гледка към невероятните шарени къщи. Малки масички, до мрежеста ограда. За да влезеш се чака на опашка, но ние някак имахме голям късмет и след 5 минути бяхме настанени на маса за двама. Поръчахме си просто бутилка вино. Донесоха ни обаче и комплимент от заведение – плато с брускети, салам, маслини и чипс. Част от брускетите бяха намазани с най-вкусното песто, което съм опитвала през живота си (четейки сега, разбирам, че го приготвят на място и дори можеш да се запишеш за pesto experience и да се научиш да го приготвяш). И така…в сладки приказки, гледайки залеза и спиращата дъха гледка, изпихме няколко бутилки вино.
Толкова ни хареса, че дори решихме да “изпуснем” влака си. Влаковете на trenitalia (за разлика от italo) позволяват да използваш онлайн билета си в рамките на 4 часа. Та ние взехме по-късен влак…отново първо до La Spezia, после до Пиза и накрая до Флоренция. Пишейки това, осъзнавам колко е просто щастието. Любим човек, красиво място, чаша вино…слънцето…просто да изживееш момента.
Определено препоръчвам Cinque Terre (есента и пролетта са най-подходящите сезони, защото не е безкрайно горещо и може би не толкова препълнено с туристи). Направете си груб план как искате да обиколите селцата, задължително ги разгледайте всичките (доста са малки), минете поне един от пешеходните маршрути и не забравяйте да се наслаждавате на момента! Пийте вино, гледайте залеза … и както бях прочела скоро “we exist in moments, nothing more” ❤️
P.S ако имате време се качете и на лодка, предполагам гледката ще е още по-красива от водата … и опитайте типичното десертно вино „шиакетра“.
