В събота реших, че ще съм приключенец и се качих на влака за Сиена. Това беше едно от най-добрите решения, които съм вземала! Сиена се оказа прекрасно, малко градче. Разбира се, аз бях само в туристическата част, която е заградена с каменни стени и се влиза през “порти”. Същите порти са останали и във Флоренция, между другото.
Пристигнах към 11 часа, но вече имаше тъпли туристи, щъкащи навсякъде. Бях отворила Google Maps и се опитвах да се навигирам сама. Първата ми изненада беше как се използва мивката в тоалетната – кранчета няма, а се натискат два “педала” с крак.
Вървях по малки улички и всичко беше супер красиво и интересно. В Сиена, за разлика от Флоренция, улиците са по-малки и съвсем “италиански”. Сиена е била и столица на културата на Италия за 2015. Попаднах на голям площад – Пиаца дел Кампо (Piazza del Campo), който се оказа, че е мястото, където се свързват трите хълма, върху които се намира градът. Там се провежда и най-известното нещо за Сиена – фестивалът по конно надбягване Палио (през юли и август).
На площада се намира Палацо Публико (Palazzo Pubblico), в който се помещават кметството и музея на изкуството и кулата Торе дел Манджа (Torre del Mangia) (1348г), която е висока 88 метра – колкото катедралата, което е интересен факт, тъй като обикновено катедралите са по-високи, но в случая целта е била да покажат, че държавата и цървата са равнопоставени.
Научавайки повече за Сиена, разбрах, че тя и Флоренция са водили много битки, което е довело до отслабването на Сиена и я е превърнало във второстепенен град в Тоскана. Там се намира първата банка в света, основана през 1472г.
Аз се бях отправила директно към катедралата Santa Maria Assunta (Възнесението на Дева Мария, построена 1263) и разбира се, се влюбих в нея. След като си видял катедралата във Флоренция, е трудно нещо друго да те впечатли, защото тя просто е огромна, но и тази в Сиена е уникално красива. Отново е направена от бял, зеленикав и червен мрамор. Оказа се, че има комбиниран билет за да се влезе в целия комплект, но тъй като вече беше почти 12 часа, а аз бях станала в 7, реших, че е важно първо да ям нещо, преди да се впусна в разглеждането.
Бързо проверих в TripAdvisor за някое високо оценено място наоколо за street food, защото исках да опитам нещо типично. Тосканската кухня е много интересна, защото се базира на идеята за culinary povera – бедна кухня. Много интересна статия по въпроса и както се споменава там “хлябът и до ден днешен е в основата на тосканската трапеза.”
Та в крайна сметка попаднах на ciaccino, което се оказа специалет за Сиена – много тънка фокача с пълнеж. Парчето беше триъгълно и струваше само 2 евро. Избрах си със спанак и сирене. Оказа се много вкусно и хрупкаво. Друго много типично нещо за тоскана е, че слагат зехтин на всичко. Така и тази фокача беше с доста зехтин. Фокачата има различни имена – ciaccia, schiaccia, focaccia, ciaccino … schiaccia буквално означава “смачкан”.
След хапването, се наредих на опашката, купих си билети и се впуснах с разглеждане. Комплексът включва: Катедралата, Библиотека Piccolomini, Баптисерия, Крипта, Музей, Панорама. Влизайки в катедралата, бях изненадана – толкова е пищна, красива и уау! Катедралата във Флоренция беше малко разочароваща в това отношение, защото се оказа, че са преместили голяма част от нея в музей, но тази в Сиена е уникална! Цялата е в мрамор и е много красива. Туристите се движат в кръг и “опашка”, обикаляйки я. От катедралата се влиза и в библиотека, в която Pinturicchio илюстрира десет епизода от живота на папа Пиус II.
Криптата, музея и баптисерията са значително малки и не чак толкова спиращи дъха след другите две. Панорамата обаче е нещо много красиво – качваш се по вита стълба и има гледка към самата катедрала и целия град. Много красиво! Тоскана в пълната й прелест!
Сиена е един много красив и цветен град. Разбира се, като всеки италиански град, е пълно с висящи, цветни дрехи от почти всеки балкон. Разхождах се цял ден, снимах и напълно се потопих в италианската атмосфера. Вече планирам къде да отида следващата събота.
Опитах и още една “пълнена фокача” този път с хлебче с много семена и зеленчуци – картофи, спанак, гъби и моцарела, разбира се (за къде без нея?). Това ciaccino беше хрупкаво и отново много вкусно, а пълнежът се усещаше супер. Харесва ми колко е тънък и хрупкав хлябът, направо като люспичка и не е точно сандвич, а по-скоро като детайл към зеленчуците.
