Малайзия. Идването ни в Куала Лумпур беше импровизирана спирка между две дестинации и след доста чудене дали тази спирка да е Куала Лумпур или Сингапур, Малайзия спечели. Твърдеше се, че тя е по-“азиатска”, по-евтина, по-авантюристична, по-малко туристическа и лъскава дестинация от две. Очаквах да прилича повече на Банкок, а тя някак ни изненада в това отношение – много светлини, лъскави сгради, едно по-европейско излъчване.
Посрещна ни с най-високите кули близнаци в света и светещи, пеещи фонтани пред тях. Пешеходен надлез с климатик над булевардите, по-приятна миризма от Банкок, отново дуриан навсякъде, лудницата в китайския квартал и всеки спиращ те за нещо човек. Спящите хора по улицата…всичката “чаршия”, която вечер се прибира, а сутрин разпъва. Значително повече табели на английски и хора, с които може да се разбереш. И една миризма на скъпи парфюми по главните улици. Въпреки жаркото, изгарящо слънце, градът кипи по цял ден.
Къде отседнахме?
Бяхме решили в Куала Лумпур да имаме най-малък бюджет за хотел и попаднахме в малък хотел (стаята ни се оказа без прозорец хаха) в китайския квартал. Този китайски квартал е значително по-малък от този в Банкок, но лудницата е същата. Вечер всичко се прибира, а сутрин отново се подрежда. Буквално е като колхозен пазар и най-големият плюс е, че може да открите евтини сувенири. Има и доста храна, но не сме опитали нищо.
Отново използвахме само такситата на Grab. Повече за тях разказвам тук
🏙 Petronas twin towers – емблемата на града – 88 етажните кули близнаци (най-високите кули близнаци в света). Качването е до две точки – средния мост и до 86тия етаж, където гледката е наистина прекрасна. Навсякъде отпред се опитват да ти продадат широкоъгълен обектив за телефон, а под кулите има огромен търговски център, който си струва да се разгледа.
Дори да е твърде предсказуемо и туристическо, трябва да се види. Най-добре е да си купите билет предварително – няма шанс да отидете и направо да влезете, винаги първите свободни часове ще са най-малко за след няколко часа. Съветвам ви да минете и да си купите билети и да знаете, че имате фиксирано време. Самата обиколка трае около 45 минути.
⛰ Пещерите Batu и цветните стълби пред тях – изключително шарено и красиво място, но със супер странна обстановка – сякаш тук всичко просто ни шокира. Маймуни, които се разхождат наоколо и са готови да откраднат храната ти, боси индийци, облечени с много цветни дрехи, изпълняващи ритуали, хиляди, снимащи се туристи.
Мястото е хиндуистко и е в чест на Бог Муруган. Една напълно друга енергия витае там – свят, който ние не познаваме. И се чувстваме леко некомфортно. Намира се на 20-30 минути извън града и е най-лесно да стигнете с такси (Grab). Не се плаща входна такса, а отстрани има голям пазар. Ако искате да избегнете туристите и да успеете да си направите красиви снимки, отидете много рано сутринта.
🛍 търговските центрове – уауу! Градът е буквално пълен с молове с най-скъпите марки, за които се сещате. Много лъскави етажи, отделни ВИП входове, места за храна, разделени по тип кухня, огромни супермаркети, пълни с всякакви видове изкушения. Впечатляващ лабиринт са наистина.
🌳 но и точно обратното – има прекрасен зелен парк с отделни малки паркове за пеперуди, птици, сърни, ботаника…сякаш си в друг свят, а не в големия град. Там се намира и ботаническата градина Perdana, която е много красива. Всички отделни малки паркове (за пеперуди например) се плащат отделно. В началото на парка може да видите и националната джамия.
Транспорт:
🚌 Отново използвахме само такситата на Grab. Повече за тях разказвам тук. Из града се движат и 4 линии безплатни hop on – hop off автобуси. Съветвам ви да разгледате и проучите картата им предварително, но са много удобен начин да се придвижвате из централната част. Трафикът e убийствен, а градът е само 2 милиона. В него витае тази атмосфера на голям мегаполис, но преплетена с азиатската култура, храна, аромати и мюсюлманските обичаи. Интересно място наистина. Със своя различен чар като всяко нещо, което виждаме последните седмици – да откриваш и преживяваш нови места, хора и култура е едно незабравимо нещо и най-ценният опит и спомен, който човек може да преживее.
Интересно е, че почти всичко затваря към 14-15 часа, тоест не оставяйте обяда за по-късно, защото заведенията имат нещо като сиеста.
Ако имате въпроси, ще се радвам да отговоря на всички тях, а във видеото може да видите и кадри от повечето неща, които видяхме 🙂